молейки за утринната светлина.

Сънува тя вкуса на свободата,

озарена от лъчите на Луната.

Тъгува пак под мрачното небе,

мисълта за тях не ще тя погребе.

Нашепва нежно, с глас блажен –

„Моля те, ела при мен!“.

***

Тъмата черна бързо го обгръща,

а зората твърде бавно се завръща.

Във мислите му още тя стои,

пречейки му нощем да заспи.

***

И когато слънце златно се издигне,

любовта им в прах не ще погине.

Със блясъка на утринната светлина

ще вкусят тази нова свобода.